1 февр. 2017 г., 11:24
Мъртво море
Червеи рохкат пръстта горделива
със търпение на пеперудени ларви
и се питат крила дали ще отиват
на посинените от падане стави.
Луди в земя на нечути молитви,
бащите – окъпани във кръв и масло,
целувки на майки в усмихнати дрипи
носят залеза във вързоп на гърба.
Редом до мършави скитащи кучета,
прегризена почерняла от прах дъга
морето изплиска я във плесница неслучена
и после стана Мъртво... като след стрелба.
© Силвия Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Като знаеш как обичам да се "рохкам" надълбоко в стиховете,ще се задоволиш ли само с едно "оригинално,интересно и замислящо,но ...тъжно стихо!?И защо ,и то "вече"/ще продължаваш/?
-
Сърдечни благодарности
. -
Хареса ми новата думата "рохкат" .
Стихът е образен и силен. -
Оригинално ..."Мъртво"...Силен заряд .
-
Много благодаря!
-
Харесах много - заради стиха и заради сюрреалистичните елементи! Поздравления!
-
Много хубав стих хареса ми.
-
Много хубав стих, обичам такава поезия!!!
-
Интересно, провокиращо, оригинално. Хареса ми, че имаш свой стил и изказ. Поздрави!
-
Интересно е!
-
Как ще намерим обетованата земя ако не минем през Мъртво море.
Поздравления! -
Благодаря приятели за милите коментари,на това абсурдно и черногледо стихотворение.Продължавам в този дух
Забравих да благодаря на Младен специално, който пръв го забеляза и на майстора за запетаите, така е по-читаво. -
Благодаря ти за стиха много ми хареса!Поздрави!
-
Браво, Силве!
-
"носят залеза във вързоп на гърба" и така им е тежко! Поздрави!
-
Последните 3 реда бележат кулминация. Зловеща картина от онези, които обикновено ме хвърлят във възторг. Поздравление, Силвия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
