Червеи рохкат пръстта горделива
със търпение на пеперудени ларви
и се питат крила дали ще отиват
на посинените от падане стави.
Луди в земя на нечути молитви,
бащите – окъпани във кръв и масло,
целувки на майки в усмихнати дрипи
носят залеза във вързоп на гърба.
Редом до мършави скитащи кучета,
прегризена почерняла от прах дъга
морето изплиска я във плесница неслучена
и после стана Мъртво... като след стрелба.