2 mar 2007, 21:58

Мъртъв

  Poesía
724 0 1

Мъртъв

 

Мъртъв събудих се аз
в онзи мъртъв утринен час,
студено бе навън
студено бе в мен
мъртъв бе онзи ден
когато ти се отрече от мен.
Мъртви бяха сълзите
които ти проля,
мъртви като птиците
които други ловят,
мъртви чув
ства ти ми показваше
с мъртви жестове ми ги доказваше,
мъртвешки думи ти ми каза
в мъртвешката вечер
под мъртва луна.
Дали съм мъртъв сега
или просто сън е това ?
Не можах да разбера
защото бях мъртъв още преди смъртта,
след онази мъртва среща
толкова студена и мъртва, че чак бе гореща.
Мъртъв очите отворих
събуден от мъртво чувство неясно,
и изведнъж разбрах мъртъв бях,
защото целия живот мъртвешки живях.
С мъртви думи ти казвам никога да не ми простиш,
дори в смъртта ми над мен да не се смилиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста мъртвешкосе е получило,номи харесва.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...