2 mar 2007, 21:58

Мъртъв

  Poesía
731 0 1

Мъртъв

 

Мъртъв събудих се аз
в онзи мъртъв утринен час,
студено бе навън
студено бе в мен
мъртъв бе онзи ден
когато ти се отрече от мен.
Мъртви бяха сълзите
които ти проля,
мъртви като птиците
които други ловят,
мъртви чув
ства ти ми показваше
с мъртви жестове ми ги доказваше,
мъртвешки думи ти ми каза
в мъртвешката вечер
под мъртва луна.
Дали съм мъртъв сега
или просто сън е това ?
Не можах да разбера
защото бях мъртъв още преди смъртта,
след онази мъртва среща
толкова студена и мъртва, че чак бе гореща.
Мъртъв очите отворих
събуден от мъртво чувство неясно,
и изведнъж разбрах мъртъв бях,
защото целия живот мъртвешки живях.
С мъртви думи ти казвам никога да не ми простиш,
дори в смъртта ми над мен да не се смилиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста мъртвешкосе е получило,номи харесва.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...