2 mar 2007, 21:58

Мъртъв 

  Poesía
591 0 1

Мъртъв

 

Мъртъв събудих се аз
в онзи мъртъв утринен час,
студено бе навън
студено бе в мен
мъртъв бе онзи ден
когато ти се отрече от мен.
Мъртви бяха сълзите
които ти проля,
мъртви като птиците
които други ловят,
мъртви чув
ства ти ми показваше
с мъртви жестове ми ги доказваше,
мъртвешки думи ти ми каза
в мъртвешката вечер
под мъртва луна.
Дали съм мъртъв сега
или просто сън е това ?
Не можах да разбера
защото бях мъртъв още преди смъртта,
след онази мъртва среща
толкова студена и мъртва, че чак бе гореща.
Мъртъв очите отворих
събуден от мъртво чувство неясно,
и изведнъж разбрах мъртъв бях,
защото целия живот мъртвешки живях.
С мъртви думи ти казвам никога да не ми простиш,
дори в смъртта ми над мен да не се смилиш.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Доста мъртвешкосе е получило,номи харесва.
Propuestas
: ??:??