Инчето (Ива)
34 83
28 ene 2009, 22:40

Мъстта на жените 

  Poesía » Otra
766 0 3
За мене беше просто непознат,
знаех само, че женкар си ти признат.
И казваха ми, че за мене ти не ставаш,
че ще поискаш само във леглото да ме вкараш.
Но в онази нощ аз исках да те притежавам,
ако ще и после аз да съжалявам.
Поисках да те имам и успях,
на желанието свое аз не устоях.
Получих те и тогава просто те използвах,
от шанса да постъпя като теб умело се възползвах.
Прекрасно, но за мен просто игра,
станах силна и чрез теб постигнах това.
Забавлявах се и те захвърлих след това,
победих те в твоята собствена игра.
И на тебе ще отмъстя
за всяка наранена жена.
И нека мъже като теб да внимават с игрите,
защото страшна е мъстта на жените.
Когато жената ранява,
тя белег в сърцето дълбоко оставя.
Със себе си взима любов и мечти,
и погубва животи и съдби.
И вий, жени, завинаги помнете -
по-добри и силни сме от мъжете.






П.П  Не се отнася за всички мъже. Извинявам се на добрите.

© Ива Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хареса ми мила
  • олеле! прочетането е невъзможно!.
    вярно е, че има възможност за оцветяване на текстовете, но мислете за очите на читателите!
  • Много е хубаво и поучително! Поздрав и прегръдка!
Propuestas
: ??:??