Мътните води
482
1
2
Била съм толкоз сляпа аз през дните,
И плувала съм в мътните води.
Не съм поглеждала сълзите,
А търсила съм в тях кавги.
Нима децата никога не виждат,
Когато сте сами на своя път,
Нима готови да обиждат,
Те търсят лесен и уютен кът.
Прости ми, че не съм била подкрепа,
За теб в самотните ти дни,
Прости, вървяла си сама по черната пътека,
Прости ми, моля те, прости!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаела Попова Todos los derechos reservados
