Била съм толкоз сляпа аз през дните,
И плувала съм в мътните води.
Не съм поглеждала сълзите,
А търсила съм в тях кавги.
Нима децата никога не виждат,
Когато сте сами на своя път,
Нима готови да обиждат,
Те търсят лесен и уютен кът.
Прости ми, че не съм била подкрепа,
За теб в самотните ти дни,
Прости, вървяла си сама по черната пътека,
Прости ми, моля те, прости!