Мътните води
486
1
2
Била съм толкоз сляпа аз през дните,
И плувала съм в мътните води.
Не съм поглеждала сълзите,
А търсила съм в тях кавги.
Нима децата никога не виждат,
Когато сте сами на своя път,
Нима готови да обиждат,
Те търсят лесен и уютен кът.
Прости ми, че не съм била подкрепа,
За теб в самотните ти дни,
Прости, вървяла си сама по черната пътека,
Прости ми, моля те, прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Попова Всички права запазени
