5 dic 2024, 8:25

Мюнхаузен 

  Poesía
23 0 0

           М Ю Н Х А У З Е Н

 

Приказката за барон Мюнхаузен

е много велика метафора,

подробно и дословно обясняваща,

натрупването на археологичните пластове.

 

Защо ви разказвам тази история?

Защото е свързана с нашето оцеляване,

защото само,ако умело се борим,

напред ще можем,да продължаваме.

 

Диалектиката на живота е сложна верига

от брънки свързани и взаимно зависещи

и прогрес само тогаз се постига,

когато всички са достойни противници.

 

В своето отдалечено от нас детство

Земята е била също като нас мъничка

и с ритъм по палав и весел заета,

който се забавя по пътя към нейното бъдеще.

 

През всичките години на съществуване

гравитацията Й засмуква космически прах.

такава е съдбата на планетарно битуване,

но Масата не нараства сал от това.

 

Съвременните изследвания доказват,

че пет хиляди и двеста тона годишно

от Космоса поема в своята пазва

и се глези с козметика висша.

 

В продължилите по-нататъшни тестове

Тя обзавежда се с флора,

флората предпоставка е за интереса,

фауната да изяви своята диаспора.

 

Земното,огромно,горещо сърце

скрито вече под твърдите пластове

често чрез вените кръвта Й то лей

през стигмите,кратери на вулканите.

 

Покрай огромните количества лава

в Атмосферата като шампанско излитат

много тонове парникови газове,

но всичко се случва в рамките на лимита.

 

Постоянното нарастване на обема,

предполага нарастване и на повърхността,

която от растителността се заема,

а тя регулира микса на газов стандарт.

 

А ние за разлика от Нея,какво?

Поддържаме образуването на пустини,

в които загиват дърво след дърво

в безкрайна тенденция от години.

 

Енергията светлинна попаднала във капана

на процеса на земната фотосинтеза,

по великата малка формула на Айнщайн

като маса продължава на Веществото генезиса.

 

На първо четене това е нищо,

но реално погледнато е маса огромна,

прочетете на едно дърво листите 

и си представете Енергията на хиляди атомни бомби.

 

Колко умно и утилитарно

Природата задачите си решава,

за разлика от нашето човешко коварство

Тя е перманентно вечно хуманна.

 

Така постепенно във времето

се натрупват археологичните пластове,

 а ние от артефактите черпим

автентична и важна за нас информация.

 

Заедно с нейната маса

и моща на нашата планета расте,

а ние продължаваме,да се лутаме в хаоса,

простички истини не можейки,да разберем.

 

Това,че ядрените централи

са обикновени парни машини,

не сме го още съзнали

и че енергията от термоядрен синтез също няма да мине.

 

Какво от това,че бързо прехвърляме информация,

ако липсва онова малко,важно звено,

без което е обречена нашата цивилизация-

пример е парламента ни,в който всеки е по-по-най кой?

 

А са толкова прости нещата,

че ме е срам за човешкия гений,

Природата продължава,да ни натяква,

че все по-трудно в ръце ще се вземем.

 

Ще громи и троши,

докато не влезем в синхрон

с нейните спадове и висоти-

алгоритми на нейния Свят,Вечен Закон.

 

Баронът продължава смело,да се издърпва

от коварната хватка в  на блатото,

а Земята все по-мощна разцъфва,

трупайки пластове подир пластове...

 

05.12.2024г.гр.Свищов

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??