Н А Л И

Poesía

916 0 14

Нали, когато вятърът съблича

листата от заспалите дървета,

земята на дъска за шах прилича,

очакваща двубой със студовете.

Нали, когато слънцето се скрие

зад облаците, тичащи в небето,

надеждата за бялата магия

размества пешките на битието.

Нали, когато вярата във тебе

аз безрезервно, истински познах,

не е способно бъдещето време

на чувствата ми да направи шах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Етчи (Анета Саманлиева)

Много хубав стих.

Поздрав и усмивка.

2007-02-12T02:31:42+02:00
Moira (Мойра)

Прекрасен стих!

2007-02-09T07:12:02+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Нали от изрисувани доверия
познаваме и болка, и страстта,
нали и със загнездени съмнения
отваряме врата на любовта...

Много ми хареса ... и ме провокира

2007-02-08T22:19:08+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Това си го оставих за десерт!
Аплодисменти приятелю!!!

2007-02-08T17:01:41+02:00
Master_and_Servant (Натали)

Човек сам изразява себе си със средствата,които са му под ръка,с които разполага.Страха често обаче го кара да не застане зад своите виждания,да ги подкрепи с аргументи.Тук има свобода на словото,но няма смели,които да я оползотворят.
Аз лично страшно много харесвам произведенията ти,носят личен белег и стил.Отличаващият се талант винаги се забелязва!Той буди внимание,възхищение и завист!!!

2007-02-08T15:09:11+02:00