Н А Л И

Poetry

914 0 14

Нали, когато вятърът съблича

листата от заспалите дървета,

земята на дъска за шах прилича,

очакваща двубой със студовете.

Нали, когато слънцето се скрие

зад облаците, тичащи в небето,

надеждата за бялата магия

размества пешките на битието.

Нали, когато вярата във тебе

аз безрезервно, истински познах,

не е способно бъдещето време

на чувствата ми да направи шах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Много хубав стих.

Поздрав и усмивка.

2007-02-12T02:31:42+02:00
Moira (Мойра)

Прекрасен стих!

2007-02-09T07:12:02+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Нали от изрисувани доверия
познаваме и болка, и страстта,
нали и със загнездени съмнения
отваряме врата на любовта...

Много ми хареса ... и ме провокира

2007-02-08T22:19:08+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Това си го оставих за десерт!
Аплодисменти приятелю!!!

2007-02-08T17:01:41+02:00
Master_and_Servant (Натали)

Човек сам изразява себе си със средствата,които са му под ръка,с които разполага.Страха често обаче го кара да не застане зад своите виждания,да ги подкрепи с аргументи.Тук има свобода на словото,но няма смели,които да я оползотворят.
Аз лично страшно много харесвам произведенията ти,носят личен белег и стил.Отличаващият се талант винаги се забелязва!Той буди внимание,възхищение и завист!!!

2007-02-08T15:09:11+02:00