Н А Л И
Нали, когато вятърът съблича
листата от заспалите дървета,
земята на дъска за шах прилича,
очакваща двубой със студовете.
Нали, когато слънцето се скрие
зад облаците, тичащи в небето,
надеждата за бялата магия
размества пешките на битието.
Нали, когато вярата във тебе
аз безрезервно, истински познах,
не е способно бъдещето време
на чувствата ми да направи шах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
