нмг (Надежда Маринова )
245 2094
30 nov 2008, 10:12

* * * На... 

  Poesía » Otra
1095 0 10

               * * *

                       На Коки

Когато вече няма да ме има,

то пак ще има слънце и луна;

и пак ще се редуват лято, есен, зима,

а пролетта ще пръска нова светлина...

 

Когато вече няма да ме има,

от мен ще ти остане любовта,

и добрината, и надеждата, и името,

духа и силата на мисълта.

 

Когато вече няма да ме има,

във някой февруарски ден

ме разпилей във бялото на зимата...

и не бери цветя за мен.

 

Когато вече няма да ме има

и с моите криле си окрилен,

преоткривай във света незримото...

Бъди добър! И не плачи за мен. 

          

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??