* * * На...
* * *
На Коки
Когато вече няма да ме има,
то пак ще има слънце и луна;
и пак ще се редуват лято, есен, зима,
а пролетта ще пръска нова светлина...
Когато вече няма да ме има,
от мен ще ти остане любовта,
и добрината, и надеждата, и името,
духа и силата на мисълта.
Когато вече няма да ме има,
във някой февруарски ден
ме разпилей във бялото на зимата...
и не бери цветя за мен.
Когато вече няма да ме има
и с моите криле си окрилен,
преоткривай във света незримото...
Бъди добър! И не плачи за мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
