12 oct 2009, 10:41

На 40 и около тях

  Poesía » Otra
970 0 16

Добре дошли на Спирката на Оцелелите
сред прехода в Пустинята Човечество!
Да, зная, потни сте и уморени сте,
и зажаднели за човешките си дейности!

Какво се случи с вас, та се изгубихте?
Любим ли си отиде от мечтите ви?
Или това, което построихте вий,
се срути в земетръса на годините?

Успяхте ли да изгорите вярата
в студените си нощи през пустинята?
Децата междувременно пораснаха,
докато за целта се суетите.

Акълът ви увеличи ли се?
Или това са само килограмите?
Косите отлетяха като прилепи
от скалповете увенчани с рани.

Сърцата ви закоравяха ли?
Артериите фиброзираха
от толкова нездравословно хранене
и в неумението да лавирате.

Това се казва прегрупиране на силите!
Сплотяване на оределите редици!
Готови ли сте да щурмуваме отново
живота със стоманените му пестници?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много силен, малко жестоко ми звучи и смятам, че по начина по които си описала персонажите се отнася някъде за 70 годишни! 40 годишните все още са младежи....поздрав !
  • Провокираш размишления, Павлинка!
    Поздравления!!!
    Ако ми позволиш, ще ти представя един, малко по-различен стих за 40-тте, че и отгоре!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=42985
    С усмивка и намигване!
  • Добре заварила!
    Оцелелите винаги щурмуват!
    Готова ли си да щурмуваме!
    Напред! В атака!
    С юмрук в лицето на живота!
    Та ние още сме тъй хубави и млади!
  • Как да кажа тук"Ура!"
    като от стиха ми загорча?

    Добре заварила!Благодаря - за мислите, които провокира!
  • Браво и от мен.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...