12.10.2009 г., 10:41

На 40 и около тях

966 0 16

Добре дошли на Спирката на Оцелелите
сред прехода в Пустинята Човечество!
Да, зная, потни сте и уморени сте,
и зажаднели за човешките си дейности!

Какво се случи с вас, та се изгубихте?
Любим ли си отиде от мечтите ви?
Или това, което построихте вий,
се срути в земетръса на годините?

Успяхте ли да изгорите вярата
в студените си нощи през пустинята?
Децата междувременно пораснаха,
докато за целта се суетите.

Акълът ви увеличи ли се?
Или това са само килограмите?
Косите отлетяха като прилепи
от скалповете увенчани с рани.

Сърцата ви закоравяха ли?
Артериите фиброзираха
от толкова нездравословно хранене
и в неумението да лавирате.

Това се казва прегрупиране на силите!
Сплотяване на оределите редици!
Готови ли сте да щурмуваме отново
живота със стоманените му пестници?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много силен, малко жестоко ми звучи и смятам, че по начина по които си описала персонажите се отнася някъде за 70 годишни! 40 годишните все още са младежи....поздрав !
  • Провокираш размишления, Павлинка!
    Поздравления!!!
    Ако ми позволиш, ще ти представя един, малко по-различен стих за 40-тте, че и отгоре!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=42985
    С усмивка и намигване!
  • Добре заварила!
    Оцелелите винаги щурмуват!
    Готова ли си да щурмуваме!
    Напред! В атака!
    С юмрук в лицето на живота!
    Та ние още сме тъй хубави и млади!
  • Как да кажа тук"Ура!"
    като от стиха ми загорча?

    Добре заварила!Благодаря - за мислите, които провокира!
  • Браво и от мен.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...