12.10.2009 г., 10:41

На 40 и около тях

965 0 16

Добре дошли на Спирката на Оцелелите
сред прехода в Пустинята Човечество!
Да, зная, потни сте и уморени сте,
и зажаднели за човешките си дейности!

Какво се случи с вас, та се изгубихте?
Любим ли си отиде от мечтите ви?
Или това, което построихте вий,
се срути в земетръса на годините?

Успяхте ли да изгорите вярата
в студените си нощи през пустинята?
Децата междувременно пораснаха,
докато за целта се суетите.

Акълът ви увеличи ли се?
Или това са само килограмите?
Косите отлетяха като прилепи
от скалповете увенчани с рани.

Сърцата ви закоравяха ли?
Артериите фиброзираха
от толкова нездравословно хранене
и в неумението да лавирате.

Това се казва прегрупиране на силите!
Сплотяване на оределите редици!
Готови ли сте да щурмуваме отново
живота със стоманените му пестници?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много силен, малко жестоко ми звучи и смятам, че по начина по които си описала персонажите се отнася някъде за 70 годишни! 40 годишните все още са младежи....поздрав !
  • Провокираш размишления, Павлинка!
    Поздравления!!!
    Ако ми позволиш, ще ти представя един, малко по-различен стих за 40-тте, че и отгоре!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=42985
    С усмивка и намигване!
  • Добре заварила!
    Оцелелите винаги щурмуват!
    Готова ли си да щурмуваме!
    Напред! В атака!
    С юмрук в лицето на живота!
    Та ние още сме тъй хубави и млади!
  • Как да кажа тук"Ура!"
    като от стиха ми загорча?

    Добре заварила!Благодаря - за мислите, които провокира!
  • Браво и от мен.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....