Oct 12, 2009, 10:41 AM

На 40 и около тях

  Poetry » Other
971 0 16

Добре дошли на Спирката на Оцелелите
сред прехода в Пустинята Човечество!
Да, зная, потни сте и уморени сте,
и зажаднели за човешките си дейности!

Какво се случи с вас, та се изгубихте?
Любим ли си отиде от мечтите ви?
Или това, което построихте вий,
се срути в земетръса на годините?

Успяхте ли да изгорите вярата
в студените си нощи през пустинята?
Децата междувременно пораснаха,
докато за целта се суетите.

Акълът ви увеличи ли се?
Или това са само килограмите?
Косите отлетяха като прилепи
от скалповете увенчани с рани.

Сърцата ви закоравяха ли?
Артериите фиброзираха
от толкова нездравословно хранене
и в неумението да лавирате.

Това се казва прегрупиране на силите!
Сплотяване на оределите редици!
Готови ли сте да щурмуваме отново
живота със стоманените му пестници?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • много силен, малко жестоко ми звучи и смятам, че по начина по които си описала персонажите се отнася някъде за 70 годишни! 40 годишните все още са младежи....поздрав !
  • Провокираш размишления, Павлинка!
    Поздравления!!!
    Ако ми позволиш, ще ти представя един, малко по-различен стих за 40-тте, че и отгоре!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=42985
    С усмивка и намигване!
  • Добре заварила!
    Оцелелите винаги щурмуват!
    Готова ли си да щурмуваме!
    Напред! В атака!
    С юмрук в лицето на живота!
    Та ние още сме тъй хубави и млади!
  • Как да кажа тук"Ура!"
    като от стиха ми загорча?

    Добре заварила!Благодаря - за мислите, които провокира!
  • Браво и от мен.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...