17 ene 2010, 10:04

На алеята в парка

  Poesía
831 0 1

На алеята в парка художник видях

и спрях възхитена до него.

Рисуваше той, красива поляна с цветя,

а сред цветята образ на жена.

Очите ù рисуваше сега -

усмихнати и малко тъжни,

в ъгълчето мъничка сълза

опитваше да се изплъзне.

Устата със красиви устни

и леки бръчици встрани,

шептяща с нежност много думи,

но познала трудни дни.

Косата, с нишки от позлата,

тежко как се спуска по гърба,

назаем взела сякаш светлината

от слънцето, за вечността.

И почна да рисува той сърцето -

но как рисува се сърце?

Лети - когато е обичано,

и спира, щом опасността съзре.

Да продължа нататък аз не мога,

художникът картината покри.

Но в този миг кратък

в жената от портрета себе си открих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...