17 ene 2010, 10:04

На алеята в парка

  Poesía
830 0 1

На алеята в парка художник видях

и спрях възхитена до него.

Рисуваше той, красива поляна с цветя,

а сред цветята образ на жена.

Очите ù рисуваше сега -

усмихнати и малко тъжни,

в ъгълчето мъничка сълза

опитваше да се изплъзне.

Устата със красиви устни

и леки бръчици встрани,

шептяща с нежност много думи,

но познала трудни дни.

Косата, с нишки от позлата,

тежко как се спуска по гърба,

назаем взела сякаш светлината

от слънцето, за вечността.

И почна да рисува той сърцето -

но как рисува се сърце?

Лети - когато е обичано,

и спира, щом опасността съзре.

Да продължа нататък аз не мога,

художникът картината покри.

Но в този миг кратък

в жената от портрета себе си открих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...