12 mar 2018, 10:55

На Аманда

  Poesía
737 0 0

Направих всичко аз

твоите очи да забравя,

твоето сърце със мраз изпълнено е

и в океан от самота 

ти осъди ме да се удавя!

 

От начина ти на живот

гневно аз се възмутих

и с обидни думи тежки,

аз те нараних!

Всеки прави грешки,

тъй и аз сгреших...

 

Знаех, че не ме обичаш,

ала беше ти за мен другарче

-всеки път очаквах срещата със тебе с трепет,

както първолака чака своето букварче!

 

Тази сутрин, ти събуди се егоцентрична

и довечера-егоцентрична ще заспиш...

Защо ли още, тайно се надявам,

че ще се изправиш някой ден,

в неравна битка с егото си и ще победиш

-ръчичката си малка, топла ще протегнеш

и чувството на самота във мене,

ти ще заличиш?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...