Mar 12, 2018, 10:55 AM

На Аманда

  Poetry
736 0 0

Направих всичко аз

твоите очи да забравя,

твоето сърце със мраз изпълнено е

и в океан от самота 

ти осъди ме да се удавя!

 

От начина ти на живот

гневно аз се възмутих

и с обидни думи тежки,

аз те нараних!

Всеки прави грешки,

тъй и аз сгреших...

 

Знаех, че не ме обичаш,

ала беше ти за мен другарче

-всеки път очаквах срещата със тебе с трепет,

както първолака чака своето букварче!

 

Тази сутрин, ти събуди се егоцентрична

и довечера-егоцентрична ще заспиш...

Защо ли още, тайно се надявам,

че ще се изправиш някой ден,

в неравна битка с егото си и ще победиш

-ръчичката си малка, топла ще протегнеш

и чувството на самота във мене,

ти ще заличиш?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...