27 oct 2009, 11:30

На Арихо - неземния

  Poesía
973 0 1

 

Довлече се от някаква звезда,

в  галактиката ни била, но пък  незнайна.

Нe съм я чувала,  ала от там, разбрах,

с красив ум били съществата им.

Създаден е  от  чисти  сетива,

прекрасни думи свежо ни поднася.

Защо ли спря се той  на нашата Земя!?

Оглежда  кротко, коментар подметне.

Какво ли дири тука да намери!?

На  нас ни  липсва  тази  красота,

и ум, и разум, като неговия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...