Довлече се от някаква звезда,
в галактиката ни била, но пък незнайна.
Нe съм я чувала, ала от там, разбрах,
с красив ум били съществата им.
Създаден е от чисти сетива,
прекрасни думи свежо ни поднася.
Защо ли спря се той на нашата Земя!?
Оглежда кротко, коментар подметне.
Какво ли дири тука да намери!?
На нас ни липсва тази красота,
и ум, и разум, като неговия...
© Юлиана Асенова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
