1 ago 2008, 22:35

на баба

  Poesía » Otra
637 1 1
На този ден, прекрасен празник,
дойдох аз рози да ти поднеса!
Не ще поеме ги десницата ти златна,
отгледала и внуци, и деца!

На гроба ти цветята бавно ще увяхват,
обрулени от вятър и слана,
свещичките, запалени за теб, ще гаснат,
тъй както бавно гаснат нашите сърца.

Правнуците ти, бабо, ще пораснат
и в себе си ще носят твоята душа!
Отгледа внуците си с много обич,
възпита две прекрасни и добри деца!

... не ще дочуеш ти плача ми тих,
затуй за теб сълзите подредих във стих.

(08.03.1998)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....