на баба
дойдох аз рози да ти поднеса!
Не ще поеме ги десницата ти златна,
отгледала и внуци, и деца!
На гроба ти цветята бавно ще увяхват,
обрулени от вятър и слана,
свещичките, запалени за теб, ще гаснат,
тъй както бавно гаснат нашите сърца.
Правнуците ти, бабо, ще пораснат
и в себе си ще носят твоята душа!
Отгледа внуците си с много обич,
възпита две прекрасни и добри деца!
... не ще дочуеш ти плача ми тих,
затуй за теб сълзите подредих във стих.
(08.03.1998)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Дамянова Всички права запазени