На този ден, прекрасен празник,
дойдох аз рози да ти поднеса!
Не ще поеме ги десницата ти златна,
отгледала и внуци, и деца!

На гроба ти цветята бавно ще увяхват,
обрулени от вятър и слана,
свещичките, запалени за теб, ще гаснат,
тъй както бавно гаснат нашите сърца.

Правнуците ти, бабо, ще пораснат
и в себе си ще носят твоята душа!
Отгледа внуците си с много обич,
възпита две прекрасни и добри деца!

... не ще дочуеш ти плача ми тих,
затуй за теб сълзите подредих във стих.

(08.03.1998)