20 dic 2006, 14:42

На бала

  Poesía
976 1 0

Спомняте ли си, като бяхме малки деца?

Как мечтаехме за този час?...

А сега всички сме със свити сърца

и всеки е с по малко треперещ глас..

Дори когато заговорим,

когато сетим се за този ден...

всеки започва да трепери

и да пита “Ще се сещаш ли за мен?”

Винаги, винаги сме го чакали,

а сега балът е след дни,

никой не иска да плаче,

но в очите на всеки напират сълзи!
Ще се справим приятели - трябва!

Ще преборим живота суров!
Ще запазим искрата в очите

и ще живеем само с Любов!:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аззз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...