Спомняте ли си, като бяхме малки деца?

Как мечтаехме за този час?...

А сега всички сме със свити сърца

и всеки е с по малко треперещ глас..

Дори когато заговорим,

когато сетим се за този ден...

всеки започва да трепери

и да пита “Ще се сещаш ли за мен?”

Винаги, винаги сме го чакали,

а сега балът е след дни,

никой не иска да плаче,

но в очите на всеки напират сълзи!
Ще се справим приятели - трябва!

Ще преборим живота суров!
Ще запазим искрата в очите

и ще живеем само с Любов!:)