Отиде си.
Дори не каза сбогом,
в тишина напусна този свят,
сърцето ти престана да тупти,
животът отлетя от умореното ти тяло.
В очите ти единствено остана болката,
от туй, че трябва си тръгнеш,
че трябва да загърбиш този свят
и всички, които си обичал ти.
В миг срути се света за мен,
сърцето мое се затвори
в желанието си да съхрани
огромната любов към теб.
Мълчах,
не исках да говоря,дори и болката за теб
аз исках да запазя единствено за мен,
остана само тишината и неизказани слова.
Затворих болката в частица от сърцето си,
която пазех аз за теб
не трепна повече таз частица от сърцето мое
превърна се в камък на мига.
Умря частицата с теб…
Така самотен е без теб света…
Така и никога не ти признах
дълбоката си обич, нуждата от теб,
и сякаш аз не проумях, че дойде час,
и тихо тръгна си от нас.
Дори не мога да опиша как болката изтръгна
сподавените стонове от мен,
а хиляди стрели от мъка пронизаха плътта ми,
и кървави следи оставиха в мен.
Все още аз не мога да повярвам,
че няма те, че няма да те има в утрешния ден,
и всяка вечер търся те и ти говоря
макар, че нивга няма да те видя аз.
Макар че сигурна съм, нейде от безкрая
с любов закриляш ме ти всеки час,
такава нужда имам да те видя,
и просто да ти споделя:
-Безкрайно много те обичам,
и всеки ден усещам те край мен
в сърцето си за винаги ще нося
частица и от твоето сърце…
За живите е мъката аз зная,
и тя е тази, която пази обичта,
за всички що отнела е съдбата,
които толкоз липсват ни сега…
В живота имаш ти един баща,
и празнината няма как да се запълни…
Раздираща е болката сега…
Не вярвам, че те няма…
Аз зная, че си винаги край мен
не казах думите тогава,
дано сега да чуеш ти от мен
най-искрените думи от моето сърце…
Обичам те…
© Росица Todos los derechos reservados