На баща ми

Отиде си.

Дори не каза сбогом,

в тишина напусна този свят,

сърцето ти престана да тупти,

животът отлетя от умореното ти тяло.

В очите ти единствено остана болката,

от туй, че трябва си тръгнеш,

че трябва да загърбиш този свят

и всички, които си обичал ти.

В миг срути се света за мен,

сърцето мое се затвори

в желанието си да съхрани

огромната любов към теб.

Мълчах,

не исках да говоря,дори и болката за теб

аз исках да запазя единствено за мен,

остана само тишината и неизказани слова.

Затворих болката в частица от сърцето си,

която пазех аз за теб

не трепна повече таз частица от сърцето мое

превърна се в камък на мига.

Умря частицата с теб…

Така самотен е без теб света…

Така и никога не ти признах

дълбоката си обич, нуждата от теб,

и сякаш аз не проумях, че дойде час,

и тихо тръгна си от нас.

Дори не мога да опиша как болката изтръгна

сподавените стонове от мен,

а хиляди стрели от мъка пронизаха плътта ми,

и кървави следи оставиха в мен.

Все още аз не мога да повярвам,

че няма те, че няма да те има в утрешния ден,

и всяка вечер търся те и ти говоря

макар, че нивга няма да те видя аз.

Макар че сигурна съм, нейде от безкрая

с любов закриляш ме ти всеки час,

такава нужда имам да те видя,

и просто да ти споделя:

-Безкрайно много те обичам,

и всеки ден усещам те край мен

в сърцето си за винаги ще нося

частица и от твоето сърце…

За живите е мъката аз зная,

и тя е тази, която пази обичта,

за всички що отнела е съдбата,

които толкоз липсват ни сега…

В живота имаш ти един баща,

и празнината няма как да се запълни…

Раздираща е болката сега…

Не вярвам, че те няма…

Аз зная, че си винаги край мен

не казах думите тогава,

дано сега да чуеш ти от мен

най-искрените думи от моето сърце…

Обичам те…