28 jun 2006, 23:34
на батко...
Залязва слънцето в позлата
с усмивка ражда се денят,
улавя шепот тишината
с отчаян порив за живот.
А той животът,бърза и не спира,
на никого не прави път.
В тоз свят все някой ражда се,умира,
а в мрака хиляди сълзи блестят.
Животът е безкрайно кратък,
а смисълът му,в миг неуловим.
Защо дошли сме на земята,
щом някой ден ще трябва да заспим?
29.01.2002
с усмивка ражда се денят,
улавя шепот тишината
с отчаян порив за живот.
А той животът,бърза и не спира,
на никого не прави път.
В тоз свят все някой ражда се,умира,
а в мрака хиляди сълзи блестят.
Животът е безкрайно кратък,
а смисълът му,в миг неуловим.
Защо дошли сме на земята,
щом някой ден ще трябва да заспим?
29.01.2002
© Петя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хубав стих, кара се да се замислиш. Поздрав.
-
Петя,поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
въпрос на вечност е това.
И там между раждането и "съня"
намира всеки отговор за смисъла