Jun 28, 2006, 11:34 PM

на батко...

Poetry

946 0 3

Залязва слънцето в позлата
с усмивка ражда се денят,
улавя шепот тишината
с отчаян порив за живот.

А той животът,бърза и не спира,
на никого не прави път.
В тоз свят все някой ражда се,умира,
а в мрака хиляди сълзи блестят.

Животът е безкрайно кратък,
а смисълът му,в миг неуловим.
Защо дошли сме на земята,
щом някой ден ще трябва да заспим?

29.01.2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасни, точни думи Петя
въпрос на вечност е това.
И там между раждането и "съня"
намира всеки отговор за смисъла

2006-06-29T21:27:46+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Хубав стих, кара се да се замислиш. Поздрав.

2006-06-29T08:25:11+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Петя,поздравления!

2006-06-29T03:13:11+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0