pipoi13 (Петя) pipoi13 (Петя)
3
Jun 28, 2006, 11:34 PM

на батко...

  Poetry
945 0 3
Залязва слънцето в позлата
с усмивка ражда се денят,
улавя шепот тишината
с отчаян порив за живот.

А той животът,бърза и не спира,
на никого не прави път.
В тоз свят все някой ражда се,умира,
а в мрака хиляди сълзи блестят.

Животът е безкрайно кратък,
а смисълът му,в миг неуловим.
Защо дошли сме на земята,
щом някой ден ще трябва да заспим?

29.01.2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0