28.06.2006 г., 23:34 ч.
на батко...
Залязва слънцето в позлата
с усмивка ражда се денят,
улавя шепот тишината
с отчаян порив за живот.
А той животът,бърза и не спира,
на никого не прави път.
В тоз свят все някой ражда се,умира,
а в мрака хиляди сълзи блестят.
Животът е безкрайно кратък,
а смисълът му,в миг неуловим.
Защо дошли сме на земята,
щом някой ден ще трябва да заспим?
29.01.2002
с усмивка ражда се денят,
улавя шепот тишината
с отчаян порив за живот.
А той животът,бърза и не спира,
на никого не прави път.
В тоз свят все някой ражда се,умира,
а в мрака хиляди сълзи блестят.
Животът е безкрайно кратък,
а смисълът му,в миг неуловим.
Защо дошли сме на земята,
щом някой ден ще трябва да заспим?
29.01.2002
© Петя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубав стих, кара се да се замислиш. Поздрав.
-
Петя,поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
въпрос на вечност е това.
И там между раждането и "съня"
намира всеки отговор за смисъла