23 jul 2007, 12:32

На Бог в тефтера е чертата ни

  Poesía
1.1K 0 26

Като на екран в съзнанието прожектират се
поредни епизоди - лични спомени.
Едни с "хепи енд" са на финала си
и с малко по-ужасни сцени - някои.


Роман екранизиран е животът ни.
Една след друга се изреждат сцените.
На всяка сме си главните герои.
За следващата... сменяме декорите.


Написаната Горе карта май е сложна -
там всеки има своята си мисия.
Заслужени аплаузи получават някои,
освиркване - фалшивите безсмислия.


Но чудя се - защо подреждат все така
съдбата си - като колода карти - хората.
Дори "ръка" да има - губи се играта,
късметът бяга... и не си в отбора.


И знаеш сам, разбираш, че чертата,
която Бог е начертал за теб в тефтера,
от малки точици е сътворена цялата...
по дати - миналото, утре, днес и вчера.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чертички... И рисуваме всички живота си,
    но Бога отгоре положил е май... първо скицата!
  • Ти си прекрасна!
    Поздрав за чудесният стих!
  • "Написаната Горе карта май е сложна -
    там всеки има своята си мисия.
    Заслужени аплаузи получават някои,
    освиркване - фалшивите безсмислия."

    Аплодисменти, Петя!!!
  • Е! Какво да кажа?
    Всичко е казано!
    Но аплодисментите никога не са излишни.
    Ето и моите!

    Браво, Петя!
  • Да. Така е!
    Прекрасен стих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....