23.07.2007 г., 12:32

На Бог в тефтера е чертата ни

1.1K 0 26

Като на екран в съзнанието прожектират се
поредни епизоди - лични спомени.
Едни с "хепи енд" са на финала си
и с малко по-ужасни сцени - някои.


Роман екранизиран е животът ни.
Една след друга се изреждат сцените.
На всяка сме си главните герои.
За следващата... сменяме декорите.


Написаната Горе карта май е сложна -
там всеки има своята си мисия.
Заслужени аплаузи получават някои,
освиркване - фалшивите безсмислия.


Но чудя се - защо подреждат все така
съдбата си - като колода карти - хората.
Дори "ръка" да има - губи се играта,
късметът бяга... и не си в отбора.


И знаеш сам, разбираш, че чертата,
която Бог е начертал за теб в тефтера,
от малки точици е сътворена цялата...
по дати - миналото, утре, днес и вчера.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чертички... И рисуваме всички живота си,
    но Бога отгоре положил е май... първо скицата!
  • Ти си прекрасна!
    Поздрав за чудесният стих!
  • "Написаната Горе карта май е сложна -
    там всеки има своята си мисия.
    Заслужени аплаузи получават някои,
    освиркване - фалшивите безсмислия."

    Аплодисменти, Петя!!!
  • Е! Какво да кажа?
    Всичко е казано!
    Но аплодисментите никога не са излишни.
    Ето и моите!

    Браво, Петя!
  • Да. Така е!
    Прекрасен стих!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...