На Борис

29 may 2008, 14:06

Poesía » De amor

608 0 2

На Борис

Ръцете ми към тебе се протягат,

усмивката за теб на моето лице е,

играе, не спира, няма да се крие.

Сега си мисля и не спирам

да те обичам днес и винаги.

Не, не съм забравила чувството...

В мен било е винаги за теб !

Защо да бъде трудно да обичаш,

нима е трудно и да дишаш?

Не, просто трябва да повярваш.

С душата си да го усетиш,

че аз съм тази с любовта,

с надеждата, че съм мечта,

че само аз съм твоето утре.

Усещаш ли ме, тук съм!?

За тебе съм и само твоя,

завинаги в очите с любов,

ще ги отварям сутрин щом

усетя ласката на изгрев нов,

единствено с мисълта за теб.

Поли

На мъжа, който ще обичам винаги!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Muza (Поли Тодорова)

2008-05-29T14:32:11+03:00

Споделена, но объркана любов.
biberona (Мартина Кирилова)

2008-05-29T14:24:16+03:00

Хареса ми, но не можах да се ориентирам на споделена любов ли е посветено, или на загубена любов? Има замисъл...