На Борис
На Борис
Ръцете ми към тебе се протягат,
усмивката за теб на моето лице е,
играе, не спира, няма да се крие.
Сега си мисля и не спирам
да те обичам днес и винаги.
Не, не съм забравила чувството...
В мен било е винаги за теб !
Защо да бъде трудно да обичаш,
нима е трудно и да дишаш?
Не, просто трябва да повярваш.
С душата си да го усетиш,
че аз съм тази с любовта,
с надеждата, че съм мечта,
че само аз съм твоето утре.
Усещаш ли ме, тук съм!?
За тебе съм и само твоя,
завинаги в очите с любов,
ще ги отварям сутрин щом
усетя ласката на изгрев нов,
единствено с мисълта за теб.
Поли
На мъжа, който ще обичам винаги!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Тодорова Всички права запазени
