10 dic 2010, 9:48

На Боровец съпругът й почива

831 0 8

На Боровец съпругът й почива.

На Банкя уж е моята жена.

Но вероятно София грижлива

им дава жилище и топлина.

 

И аз, разбира се, не изоставам -

нали напълно съм свободен тук.

Но чувствувам - един ме наранява,

а аз, безсилен, си мъстя на друг.

 

Такива хора има на земята,

че заслужават прелестни рога.

Но невъзможно е да ги накажеш,

защото имат предана жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разклоненията не боляли...по прелестните ви рога! Така казват?! Кефиш ме, Ангар! Смиг
  • Благодаря ти за доброто мнение, Илко - добро мнение за другите имат тези, които и сами са добри! Много се радвам на усмивките и на жените - Евелина, Никка, Розита, Жарава, Маша, Ели и Ивон! Но най-се радвам на отзивите им, от които личи, че те самите са верни! А аз бях започнал да мисля, че верността ако я има, тя е много рядко изключение. Всъщност това, което исках да се отбележи в стихотворението ми, е изразът "Един ме наранява, а аз, безсилен, си мъстя на друг!" В живота така се случва много често, и не става въпрос само при изневерите!
  • С поздрав и усмивки!
  • Хаххха, забавна идея. Но не одобрявам полигамията и ми е трудно да Ви съчувствам )
  • Хареса ми, Ангеле! А рогата нека красят стените, а не главите!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...