10.12.2010 г., 9:48

На Боровец съпругът й почива

829 0 8

На Боровец съпругът й почива.

На Банкя уж е моята жена.

Но вероятно София грижлива

им дава жилище и топлина.

 

И аз, разбира се, не изоставам -

нали напълно съм свободен тук.

Но чувствувам - един ме наранява,

а аз, безсилен, си мъстя на друг.

 

Такива хора има на земята,

че заслужават прелестни рога.

Но невъзможно е да ги накажеш,

защото имат предана жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разклоненията не боляли...по прелестните ви рога! Така казват?! Кефиш ме, Ангар! Смиг
  • Благодаря ти за доброто мнение, Илко - добро мнение за другите имат тези, които и сами са добри! Много се радвам на усмивките и на жените - Евелина, Никка, Розита, Жарава, Маша, Ели и Ивон! Но най-се радвам на отзивите им, от които личи, че те самите са верни! А аз бях започнал да мисля, че верността ако я има, тя е много рядко изключение. Всъщност това, което исках да се отбележи в стихотворението ми, е изразът "Един ме наранява, а аз, безсилен, си мъстя на друг!" В живота така се случва много често, и не става въпрос само при изневерите!
  • С поздрав и усмивки!
  • Хаххха, забавна идея. Но не одобрявам полигамията и ми е трудно да Ви съчувствам )
  • Хареса ми, Ангеле! А рогата нека красят стените, а не главите!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...