26 nov 2010, 10:35

На брат ми

  Poesía
1.4K 0 1


Караме се с тебе, знам,

наричаме се с думи хиляди,

но нещо сякаш винаги крепи ни,

усмивки слага на нашите лица

и връща топлотата в нашите сърца!

Всеки ден сме диви,

а после щастливи, дори малко нетърпеливи!

В миг влудяваме се двама,

а после смеем се, сякаш до забрава!

В тези мигове щастливи

вижда се тогава нашата любов.

И знам, че винаги ще бъдеш ти до мен,

както аз ще те подкрепям ден след ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...