Nov 26, 2010, 10:35 AM

На брат ми

  Poetry
1.4K 0 1


Караме се с тебе, знам,

наричаме се с думи хиляди,

но нещо сякаш винаги крепи ни,

усмивки слага на нашите лица

и връща топлотата в нашите сърца!

Всеки ден сме диви,

а после щастливи, дори малко нетърпеливи!

В миг влудяваме се двама,

а после смеем се, сякаш до забрава!

В тези мигове щастливи

вижда се тогава нашата любов.

И знам, че винаги ще бъдеш ти до мен,

както аз ще те подкрепям ден след ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....