Караме се с тебе, знам,
наричаме се с думи хиляди,
но нещо сякаш винаги крепи ни,
усмивки слага на нашите лица
и връща топлотата в нашите сърца!
Всеки ден сме диви,
а после щастливи, дори малко нетърпеливи!
В миг влудяваме се двама,
а после смеем се, сякаш до забрава!
В тези мигове щастливи
вижда се тогава нашата любов.
И знам, че винаги ще бъдеш ти до мен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up