Nov 26, 2010, 10:35 AM

На брат ми

  Poetry
1.4K 0 1


Караме се с тебе, знам,

наричаме се с думи хиляди,

но нещо сякаш винаги крепи ни,

усмивки слага на нашите лица

и връща топлотата в нашите сърца!

Всеки ден сме диви,

а после щастливи, дори малко нетърпеливи!

В миг влудяваме се двама,

а после смеем се, сякаш до забрава!

В тези мигове щастливи

вижда се тогава нашата любов.

И знам, че винаги ще бъдеш ти до мен,

както аз ще те подкрепям ден след ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...