На брега
Завъртя се в ръцете ми
вятърът, сресал косите ти.
Морето разказваше
стари рибарски предания.
Два гларуса, омагьосани,
решили да стигнат звездите,
полетяха към тях,
без да мислят за раните.
Непокорни, вълните,
търсеха своите истини
и шумеше брегът,
неотстъпващ на техния порив.
Свиреше вятърът
зимна соната в ушите ми
като медни звънчета,
събуждащи мрака по Коледа.
Ще завържа очите ти,
очите, в които се давя.
Сал ще напрaвя
от мечти и безсънни години.
Ще отплувам със него
в морето - дано да забравя
погледа, в който
се смесват зелено със синьо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
