21 mar 2010, 8:41

На брега

  Poesía » Otra
948 0 13
Аз съм на чайките гласа.
Шума съм на прибоя.
И синьото небе над нас,
и на тревите корена.

Аз съм сподавеният плач,
възторгът неизречен.
Аз съм ръката на палача
и жертвата посечена.

Аз съм минута доброта,
столетия жестокост.
Посестрима ми е Смъртта,
побратим е Животът.

О, аз съм светлина и мрак.
Като водата - всичко.
О, аз съм тоя страшен свят,
защото го обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вместо да го коментирам, се опитах да го науча...
    Невероятно красиво!
  • тук си...защото и ние, и животът те обичаме...
  • хубаво, силно...
  • Този мрак и светлина
    навяват мъничко тъга!
    Поздрав!
  • Лаконичено и прецизно като хирургически нож слово! Страхотно е! Благодаря за тази поетична дисекция на живота! - видях като че ли по различен начин какво има там, вътре...
    Честита пролет, Райсън!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....