16 jun 2020, 16:31

На брега

  Poesía » Otra
1.8K 0 2

Над морето изгряват звездите

по небосвода една по една,

разбива тяло в скалите

след устрема си всяка вълна.

                   

Погалва ме бриз по лицето,

душата - спомени сладки,

забързва ритъма сърцето - 

за летните нощи, срещите кратки.

 

Пясъкът е още топъл,

за краката това е сладост,

от песъчинките се чува вопъл - 

въздишка по време и младост.

                 

Към хоризонта корабът отива,

светлините му стопяват се в мрака,

Животът - приказка красива

отлита като чайка, не чака!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

26 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Когато застана на брега веднага спомените се връщат, но и тъгата върви с тях, че младостта не може да се върне. Благодаря за взетото отношение, Велина!
  • Почувствах морето и младостта, която му подаряваме – а то благосклонно ни подарява незабравими спомени.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...