На брега

Jun 16, 2020, 4:31 PM

Poetry » Other

1328 0 2

Над морето изгряват звездите

по небосвода една по една,

разбива тяло в скалите

след устрема си всяка вълна.

Погалва ме бриз по лицето,

душата - спомени сладки,

забързва ритъма сърцето -

за летните нощи, срещите кратки.

Пясъкът е още топъл,

за краката това е сладост,

от песъчинките се чува вопъл -

въздишка по време и младост.

Към хоризонта корабът отива,

светлините му стопяват се в мрака,

Животът - приказка красива

отлита като чайка, не чака!

The work is a contestant:

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Qndov (Никола Яндов)

2020-06-17T19:57:38+03:00

Когато застана на брега веднага спомените се връщат, но и тъгата върви с тях, че младостта не може да се върне. Благодаря за взетото отношение, Велина!
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

2020-06-16T18:33:09+03:00

Почувствах морето и младостта, която му подаряваме – а то благосклонно ни подарява незабравими спомени.