На брега
1.8K
0
2
Над морето изгряват звездите
по небосвода една по една,
разбива тяло в скалите
след устрема си всяка вълна.
Погалва ме бриз по лицето,
душата - спомени сладки,
забързва ритъма сърцето -
за летните нощи, срещите кратки.
Пясъкът е още топъл,
за краката това е сладост,
от песъчинките се чува вопъл -
въздишка по време и младост.
Към хоризонта корабът отива,
светлините му стопяват се в мрака,
Животът - приказка красива
отлита като чайка, не чака!
© Никола Яндов All rights reserved.
