14 jul 2006, 18:30

На брега на безкрая

  Poesía
921 0 1
Звездите трептят не небето,
и огряват нашите лица,
а двамата стоим на брега на морето,
ръка за ръка,с разтуптени сърца.


Чуват се само плисъкът на вълните
и топлата лятна тишина.
Дори да си дадеш обяда,парите
едва ли ще получиш това - любовта.


Луната отправя проблясъци смътни,
към чищата морска душа,
а жарките погледи на това спътни,
изгаряха наще сърца.


Тази нощ - тиха и прекрасна,
сред безброй песъчинки и лекия бриз,
тази нощ на брега на безкрая,
стоим смълчани аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Според мен стихотворението никак не е за двойка,особено щом е написано от тринадесет годишно момиче!Мимс неуспорвано има да се учи,но определено има талант.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...