14 jul 2006, 18:30

На брега на безкрая

  Poesía
922 0 1
Звездите трептят не небето,
и огряват нашите лица,
а двамата стоим на брега на морето,
ръка за ръка,с разтуптени сърца.


Чуват се само плисъкът на вълните
и топлата лятна тишина.
Дори да си дадеш обяда,парите
едва ли ще получиш това - любовта.


Луната отправя проблясъци смътни,
към чищата морска душа,
а жарките погледи на това спътни,
изгаряха наще сърца.


Тази нощ - тиха и прекрасна,
сред безброй песъчинки и лекия бриз,
тази нощ на брега на безкрая,
стоим смълчани аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Според мен стихотворението никак не е за двойка,особено щом е написано от тринадесет годишно момиче!Мимс неуспорвано има да се учи,но определено има талант.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...