На брега на безкрая
и огряват нашите лица,
а двамата стоим на брега на морето,
ръка за ръка,с разтуптени сърца.
Чуват се само плисъкът на вълните
и топлата лятна тишина.
Дори да си дадеш обяда,парите
едва ли ще получиш това - любовта.
Луната отправя проблясъци смътни,
към чищата морска душа,
а жарките погледи на това спътни,
изгаряха наще сърца.
Тази нощ - тиха и прекрасна,
сред безброй песъчинки и лекия бриз,
тази нощ на брега на безкрая,
стоим смълчани аз и ти.