Jul 14, 2006, 6:30 PM

На брега на безкрая

  Poetry
918 0 1
Звездите трептят не небето,
и огряват нашите лица,
а двамата стоим на брега на морето,
ръка за ръка,с разтуптени сърца.


Чуват се само плисъкът на вълните
и топлата лятна тишина.
Дори да си дадеш обяда,парите
едва ли ще получиш това - любовта.


Луната отправя проблясъци смътни,
към чищата морска душа,
а жарките погледи на това спътни,
изгаряха наще сърца.


Тази нощ - тиха и прекрасна,
сред безброй песъчинки и лекия бриз,
тази нощ на брега на безкрая,
стоим смълчани аз и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П All rights reserved.

Comments

Comments

  • Според мен стихотворението никак не е за двойка,особено щом е написано от тринадесет годишно момиче!Мимс неуспорвано има да се учи,но определено има талант.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...