14.07.2006 г., 18:30

На брега на безкрая

919 0 1
Звездите трептят не небето,
и огряват нашите лица,
а двамата стоим на брега на морето,
ръка за ръка,с разтуптени сърца.


Чуват се само плисъкът на вълните
и топлата лятна тишина.
Дори да си дадеш обяда,парите
едва ли ще получиш това - любовта.


Луната отправя проблясъци смътни,
към чищата морска душа,
а жарките погледи на това спътни,
изгаряха наще сърца.


Тази нощ - тиха и прекрасна,
сред безброй песъчинки и лекия бриз,
тази нощ на брега на безкрая,
стоим смълчани аз и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен стихотворението никак не е за двойка,особено щом е написано от тринадесет годишно момиче!Мимс неуспорвано има да се учи,но определено има талант.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...