5 jul 2022, 17:16

На брега на морето 

  Poesía » Otra
303 0 0

На брега на морето 

вълните

и кръвта ми

си говорят на един и същ език.

Казват си неща,

дето все остават загубени

в превода на другите.

Затова мълча.

Само се люлея,

като в прегръдка невидима

на въображаем танц,

в очакване на някой,

който ще слее ръцете си с нея, 

превъплатен,

уловил точния ритъм

на шума в ушите ми.

Тогава ще се откажа завинаги

от думите.

 

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??