27 may 2006, 9:14

На България

  Poesía
1.3K 0 7
На България

Българио, не знам до колко си ми свидна.
Не знам като умра ще бъда ли със теб,
но знам, че много е обидно,
когато българин не вярва в теб.

Нима и ти срамуваш се от свойто име?
Не знаеш ли къде е твойто място?
Самият рай от себе си откъсна, подари ни
парче земя със хиляди богатства.

Щом вярваш в себе си, ще оцелееш.
Не позволявай друг със теб да се краси.
И ще пребъдеш, ще успееш,
ще бъдеш много по-добра ти, може би.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...