27 мая 2006 г., 09:14

На България

1.3K 0 7
На България

Българио, не знам до колко си ми свидна.
Не знам като умра ще бъда ли със теб,
но знам, че много е обидно,
когато българин не вярва в теб.

Нима и ти срамуваш се от свойто име?
Не знаеш ли къде е твойто място?
Самият рай от себе си откъсна, подари ни
парче земя със хиляди богатства.

Щом вярваш в себе си, ще оцелееш.
Не позволявай друг със теб да се краси.
И ще пребъдеш, ще успееш,
ще бъдеш много по-добра ти, може би.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Банска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...