May 27, 2006, 9:14 AM

На България

  Poetry
1.3K 0 7
На България

Българио, не знам до колко си ми свидна.
Не знам като умра ще бъда ли със теб,
но знам, че много е обидно,
когато българин не вярва в теб.

Нима и ти срамуваш се от свойто име?
Не знаеш ли къде е твойто място?
Самият рай от себе си откъсна, подари ни
парче земя със хиляди богатства.

Щом вярваш в себе си, ще оцелееш.
Не позволявай друг със теб да се краси.
И ще пребъдеш, ще успееш,
ще бъдеш много по-добра ти, може би.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Банска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...