May 27, 2006, 9:14 AM

На България

  Poetry
1.3K 0 7
На България

Българио, не знам до колко си ми свидна.
Не знам като умра ще бъда ли със теб,
но знам, че много е обидно,
когато българин не вярва в теб.

Нима и ти срамуваш се от свойто име?
Не знаеш ли къде е твойто място?
Самият рай от себе си откъсна, подари ни
парче земя със хиляди богатства.

Щом вярваш в себе си, ще оцелееш.
Не позволявай друг със теб да се краси.
И ще пребъдеш, ще успееш,
ще бъдеш много по-добра ти, може би.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Банска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...