11 may 2013, 11:02  

На чаша райски ром

  Poesía » Otra
567 0 7

По пътищата на живота

вървя със погледа напред.

Изкачвам своята Голгота

и нося кръста си отпред.

 

Във дните радостни и тъжни

разпъвам мислите на длан.

И в пътищата си окръжни

вървя със план или без план.

 

И тъй, пътека до пътека,

след себе си оставям път.

Подпирам се, но не на щека,

а сам на божия си прът.

 

И в стъпка, в крачка - все нататък

стопявам часове и дни.

Изграждам моста за оттатък,

където няма съдбини.

 

И с кръста моста ще премина,

и там ще бъде моят дом.

Ще чакам пак да сме двамина

на чашка топъл райски ром.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....