По пътищата на живота
вървя със погледа напред.
Изкачвам своята Голгота
и нося кръста си отпред.
Във дните радостни и тъжни
разпъвам мислите на длан.
И в пътищата си окръжни
вървя със план или без план.
И тъй, пътека до пътека,
след себе си оставям път.
Подпирам се, но не на щека,
а сам на божия си прът.
И в стъпка, в крачка - все нататък
стопявам часове и дни.
Изграждам моста за оттатък,
където няма съдбини.
И с кръста моста ще премина,
и там ще бъде моят дом.
Ще чакам пак да сме двамина
на чашка топъл райски ром.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Дай Боже все да сте двама!
Поздрави.